Прегризвам устни.
Присвивам очи.
Мигове топли
ме галят с лъчи.
Хора ме галят
с лъжливи слова.
Но завист наднича
през моята врата.
Трудно се стига
чак до върха.
Лесно се пада,
със спънка една.
И все пак гордост
това се нарича.
С множество огън,
тя на битка прилича!
© Таня Нецова All rights reserved.