Aug 27, 2007, 11:25 AM

Гордост 

  Poetry
541 0 8
Приведени дървета, ниско над земята,
с гърбицата своя, искат нещо да ни кажат!
Живейте си живота , докато е младост!
  (първа, втора, трета, нека да е младост)
И старостта не е обикнала вашата врата!

Приведени дървета, ниско над земята,
облъчени от капчица безсмъртие!
Превърнали се в капчица живот,
щастливи, никога не поразявани от гръм!

Приведени дървета, ниско над земята,
пълни сте с тайни и очи неуязвими!
Герои сте на филми нями и безцветни!
Издигате се гордо, незабележимо!

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Чудесен стих!
  • Благодаря и на теб, мила Вероника!!!
  • Благодаря ви, мили Гале и Веси!
    А Гале и аз много съжалявам, че не си оставих пролука,
    много ми станаха отсъствията за това лято, изпращах децата на море
    но за следващата среща, просто без мен, не.
    Ние с теб винаги може да се видим в В. Търново, ако желаеш.
    Поздрави, специални!!!
  • Приведени дървета, ниско над земята,
    с гърбицата своя, искат нещо да ни кажат!

    Страхотен стих-важното е да успеем да разберем какво искат да ни кажат
  • Мариола,много съжалявам,че нямах щастието да се запозная с теб на живо
    !!!
    Стихът ти е великолепен,макар и много тъжен!!!
  • Благодаря, мила Никол, радвам се, че съм сред вас!!!
  • Благодаря ви, Маги и Доче, нали сме от след първата младост!!!
    Поздрави усмихнати!!!
  • Хайде , сега! Пак ме натъжи за третата младост , де. Страхотна си.
Random works
: ??:??