Горе, високо в небето,
или пък беше долу,
на Задушница тръгвам
с мъртвите да говоря.
И любовта ми, клетата,
литна и тя, без да пита.
На шиш въртяна, прокълната,
газена от копита.
Новият дом е просторен,
моето място къде е?
Тялото, знам, че е тленно,
а песните друг ще запее.
© Христина Комаревска All rights reserved.
ти си поезия...мила Христина...
прегръщам те за всеки твой стих...с обич.