17.07.2008 г., 10:53 ч.

Горе, високо в небето 

  Поезия
534 0 3

Горе, високо в небето,

или пък беше долу,

на Задушница тръгвам

с мъртвите да говоря.

И любовта ми, клетата,

литна и тя, без да пита.

На шиш въртяна, прокълната,

газена от копита.

Новият дом е просторен,

моето място къде е?

Тялото, знам, че е тленно,

а песните друг ще запее.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??