yotovava (Валентина Йотова)
2643 22360
Jul 26, 2015, 11:40 AM

Горещник 

  Poetry » Phylosophy
594 0 7

Натрупах вече петдесет лета.

Но този свят остана си загадка

Тъй мъничко  от него проумях.

А времето ми беше твърде кратко.

 

Ругаха ме на майка и баща,

ругах и аз – направо срам ме хваща.

За всички непремерени  неща

оказа се, че трябва да се плаща.

 

Платих с това, че сто пъти проспах

най-трепетните изгреви на юли,

забравила съм как дъхти нощта

на влажна пръст, септември и на дюли.

 

И как водата има сладък дъх

и кротко ме приканва да опитам

да покоря безимения връх,

отдавна зад стъклата ми усмихнат.

 

Когато този ден се разтопи

в пожарите на златния горещник,

дано да прочетете този стих,

със който искам да ви кажа нещо.

 

Едничко да запомните от мен,

защото не остана много време:

­– Здравей, приятел, имай хубав  ден!

е повече от – Дявол да те вземе!

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??