Натрупах вече петдесет лета.
Но този свят остана си загадка
Тъй мъничко от него проумях.
А времето ми беше твърде кратко.
Ругаха ме на майка и баща,
ругах и аз – направо срам ме хваща.
За всички непремерени неща
оказа се, че трябва да се плаща.
Платих с това, че сто пъти проспах
най-трепетните изгреви на юли,
забравила съм как дъхти нощта
на влажна пръст, септември и на дюли. ...