yotovava (Валентина Йотова)
2644 22365
26.07.2015 г., 11:40 ч.

Горещник 

  Поезия » Философска
596 0 7

Натрупах вече петдесет лета.

Но този свят остана си загадка

Тъй мъничко  от него проумях.

А времето ми беше твърде кратко.

 

Ругаха ме на майка и баща,

ругах и аз – направо срам ме хваща.

За всички непремерени  неща

оказа се, че трябва да се плаща.

 

Платих с това, че сто пъти проспах

най-трепетните изгреви на юли,

забравила съм как дъхти нощта

на влажна пръст, септември и на дюли.

 

И как водата има сладък дъх

и кротко ме приканва да опитам

да покоря безимения връх,

отдавна зад стъклата ми усмихнат.

 

Когато този ден се разтопи

в пожарите на златния горещник,

дано да прочетете този стих,

със който искам да ви кажа нещо.

 

Едничко да запомните от мен,

защото не остана много време:

­– Здравей, приятел, имай хубав  ден!

е повече от – Дявол да те вземе!

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??