Като договор на юнашко доверие.
Като отговор на незададен въпрос.
Пак прелита ранено безвремие
с птичи крясък над чуждо гнездо.
Като кошница, пълна със вятър,
носи времето празни надежди.
Като пяна преливат над чашата
дълги речи за безметежност...
По площади, екрани и страници
първи. Еднотипни лица обещават
многозначително и мащабно
нещо в бъдеще, но пък - голямо. ...