3 окт. 2007 г., 23:39

Господ просто раздава уроците... 

  Поэзия
721 1 27
 

Като договор на юнашко доверие.

Като отговор на незададен въпрос.

Пак прелита ранено безвремие

с птичи крясък над чуждо гнездо.


Като кошница, пълна със вятър,

носи  времето празни надежди.

Като пяна  преливат над чашата

дълги речи  за безметежност...


По площади, екрани и страници

първи. Еднотипни лица обещават

многозначително и мащабно

нещо в бъдеще, но пък - голямо.


Тази приказка, май сме я слушали.

Колко пъти поред, колко пъти ?

И сме вярвали, и сме тръгвали...

И сега ли ще бъдем излъганите?


Всеизвестно е и е прастаро...

Всяко време си ражда героите.

А пък дрямката ражда я стадото.

Господ просто раздава уроците...

© Дочка Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??