Гостенка

Feb 21, 2013, 6:03 PM 2013-02-22T08:51:30+02:00

Poetry » Love

431 0 4

До моята самотна стая,

пред дваж заключена врата,

се спря една жена - оная,

която чакам сто лета.

И на вратата тя почука...

Звънец натисна тя дори.

А нещо топло вляво... тука -

поиска да ме изгори.

От този огън във сърцето

позната истина съзнах:

по образа ù на лицето

аз новата любов познах!

Тогаз вратата ù отворих

и пуснах я във моя ден.

А стаята самотна сторих

на храм - за двамата свещен.

И с тази гостенка нататък

дано живея сто лета.

Животът може да е кратък,

но дълга да е любовта!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

koli4a (Никола Апостолов)

2013-02-23T15:34:02+02:00

Благодаря, Приятели!Бъдете здрави!
voda (Елица Ангелова)

2013-02-21T23:40:57+02:00

Дано!
diqna-liana (Дияна)

2013-02-21T19:34:19+02:00

...Стаята превърнах в храм
...може да е кратък,но дълга да е любовта.В ТОВА Е ИСТИНАТА.
Ilis (Алина Стоянова)

2013-02-21T18:36:48+02:00

!!!