koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
21.02.2013 г., 18:03 ч.  

Гостенка 

  Поезия » Любовна
430 0 4

До моята самотна стая,

пред дваж заключена врата,

се спря една жена - оная,

която чакам сто лета.

 

И на вратата тя почука...

Звънец натисна тя дори.

А нещо топло вляво... тука -

поиска да ме изгори.

 

От този  огън във сърцето

позната истина съзнах:

по образа ù на лицето

аз новата любов познах!

 

Тогаз вратата ù отворих

и пуснах я във моя ден.

А стаята самотна сторих

на храм - за двамата свещен.

 

И с тази гостенка нататък

дано живея сто лета.

Животът може да е кратък,

но дълга да е любовта!

 

 

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??