И пак дойде ми на гости
Самотата тази приятелка стара,
в нозете ми книга разлисти,
четейки кротко, като пред олтара.
За толкова несбъднати любови,
за друга режеща, като кинжал
от прегръдки с форми на окови,
душата ми ранявана без жал.
Събудиха се спомени неумиращи
болка сковава сърцето в нощта,
рани, напомнят пулсиращи,
недочитай книгата в тази тъма! ...