nerina (Нина Павлова)
38 144
12 oct 2007, 15:54

Гостенка 

  Poesía
627 0 11

Гостенка
 

И пак дойде ми на гости

Самотата тази приятелка стара,

в нозете ми книга разлисти,

четейки кротко, като пред олтара.


За толкова несбъднати любови,

за друга режеща, като кинжал

от прегръдки с форми на окови,

душата ми ранявана без жал.


Събудиха се спомени неумиращи

болка сковава сърцето в нощта,

рани, напомнят пулсиращи,

недочитай  книгата в тази тъма!


Но защо ли да бързам да лягам,

любовта има толкова много лица

сънувайки едната ще страдам,

несподелената, неидва  в съня.


Вече е късно, повече не ми се спи

лампата докъсно в стаята блести,

тя нетръгва мъчително до мен седи

Самотата, сърцето будно държи.

© Нина Павлова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??