Гости

Nov 13, 2013, 9:57 PM

Poetry » Civilian

593 0 0

ГОСТИ
Небето над града пропадна -
блеснаха звездите голи.
Навън е лято - стана хладно.
Душата милост моли.
Мама тогава ме покани на гости.
В небесната и стая... във рая.
Бонбони раздаде за бог да прости,
но защо мълчеше. Не зная...
С мъртви не бива да говоря.
Но това е мама...
На себе си гласно мърморя. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Гости

Want to read more?

Random works