Гости

13.11.2013 г., 21:57 ч.

Поезия » Гражданска

465 0 0

ГОСТИ

Небето над града пропадна -

блеснаха звездите голи.

Навън е лято - стана хладно.

Душата милост моли.

Мама тогава ме покани на гости.

В небесната и стая... във рая.

Бонбони раздаде за бог да прости,

но защо мълчеше. Не зная...

С мъртви не бива да говоря.

Но това е мама...

На себе си гласно мърморя.

... За мъртви говорене и спасение няма.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.