Тази нощ лампата вкъщи не свети, но пък вън има
луна - точно, като пита излязла от кръгла тава.
Даже чух глас, който броеше и „сваляше звездите“,
една по една и се наслушах, нали съм жена.
После този глас бавно приближи се и по име
ме назова.
(хвана ме страх ) – не от него, а от черните
котки на съседа, който идваха нощес у дома.
Тях ги храня отдавна. Даже една ме одра.
Още имам белег в ляво, но го крия с ръка.
После този глас бавно изчезна( по млечния път
го видях да върви) ...