25.08.2021 г., 18:40 ч.

Го̀стът 

  Поезия » Друга
865 0 0
Тази нощ лампата вкъщи не свети, но пък вън има
луна - точно, като пита излязла от кръгла тава.
Даже чух глас, който броеше и „сваляше звездите“,
една по една и се наслушах, нали съм жена.
После този глас бавно приближи се и по име
ме назова.
(хвана ме страх ) – не от него, а от черните
котки на съседа, който идваха нощес у дома.
Тях ги храня отдавна. Даже една ме одра.
Още имам белег в ляво, но го крия с ръка.
После този глас бавно изчезна( по млечния път
го видях да върви) ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тодорка Атанасова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите »

37 място

Предложения
: ??:??