Говорим с теб от хиляди години

Умори се слънцето да свети,
върху тези къдрави сонети!
Пожела си коридори прави,
без страдание и без възторзи:

да си рее в тъмното лъчите голи,
по безгрижни траектории,
с топлина и дни да е полезно,
без излишни скокове, без пируети.

- Но защо във мислите ми влизаш,
водородно, кълбесто гъмжило?
Имам свои, ежедневни грижи,
и голяма, необятна, бяла тайна!

Сей си в тъмното лъчите,
грей над световете и луните,
стопляй влюбените и мухите,
украсявай гребените на вълните!

- Ех и ти пък, че си важно,
парче месо, късометражно!
Та нали с едно изригване по-силно,
издухал бих аз цялата история и всички филми!

Какво, като съм влязъл в мислите ти малки,
да не се помисли за специален нещо? Жалко!
Аз и с други разговарям или те поне така си мислят!

Ето виждаш ли, без дума да ти кажа,
говорим с теб от хиляди години,
но защо, не знам! Наистина не знам!
Това е като тази твоя необятна,
бяла тайна:
вода от извора,
с температура стайна.

© Иван Бърдаров 2019. Всички права запазени.