Говорим с теб от хиляди години
Умори се слънцето да свети,
върху тези къдрави сонети!
Пожела си коридори прави,
без страдание и без възторзи:
да си рее в тъмното лъчите голи,
по безгрижни траектории,
с топлина и дни да е полезно,
без излишни скокове, без пируети.
- Но защо във мислите ми влизаш,
водородно, кълбесто гъмжило?
Имам свои, ежедневни грижи,
и голяма, необятна, бяла тайна!
Сей си в тъмното лъчите,
грей над световете и луните,
стопляй влюбените и мухите,
украсявай гребените на вълните!
- Ех и ти пък, че си важно,
парче месо, късометражно!
Та нали с едно изригване по-силно,
издухал бих аз цялата история и всички филми!
Какво, като съм влязъл в мислите ти малки,
да не се помисли за специален нещо? Жалко!
Аз и с други разговарям или те поне така си мислят!
Ето виждаш ли, без дума да ти кажа,
говорим с теб от хиляди години,
но защо, не знам! Наистина не знам!
Това е като тази твоя необятна,
бяла тайна:
вода от извора,
с температура стайна.
© Иван Бърдаров 2019. Всички права запазени.
© Иван Бърдаров Всички права запазени
Колебая се между това,
че хем харесвам го като че ли,
хем имам чувството,
че нещо съм пропуснал,
но понеже го написах много бързо,
импулсивно,
реших така и да го публикувам:
без много, много да му мисля