Отново вечер буди стъпки, погледи, копнежи,
умората всевластна стила се над сгради и строежи.
И тук тупти едно сърце със вяра,
преминава влак експрес покрай живота-гара.
Градове-гиганти свързва бързо влака,
прорязва самолет наметалото на мрака.
Срещаме се онлайн, виртуално, в симулация,
"може би евентуално"е наша дестинация.
Има ли някъде покой,
който да не е равен на застой,
а да е пристан за минута и заслон,
за кратък пред природата поклон?