Отново вечер буди стъпки, погледи, копнежи,

умората всевластна стила се над сгради и строежи.

И тук тупти едно сърце със вяра,

преминава влак експрес покрай живота-гара.

Градове-гиганти свързва бързо влака,

прорязва самолет наметалото на мрака.

Срещаме се онлайн, виртуално, в симулация,

"може би евентуално"е наша дестинация.

Има ли някъде покой,

който да не е равен на застой,

а да е пристан за минута и заслон,

за кратък пред природата поклон?