Сред спомени живея без утеха,
за себе си тъй истински ненужна!
Намразих и мечтите за успеха,
живеейки във кътче незаслужено!
Не искам да повярвам и не мога,
че те загубих завинаги и безвъзвратно!
Загубих и приятели, които
ме обичаха тъй истински приятно!
Не мога да се боря и да искам,
срещу бурята помела в мене всичко!
Седя и като куклите аз искам
да имам мисли, чувства и сърце едничко! ...