Сред спомени живея без утеха, за себе си тъй истински ненужна! Намразих и мечтите за успеха, живеейки във кътче незаслужено! Не искам да повярвам и не мога, че те загубих завинаги и безвъзвратно! Загубих и приятели, които ме обичаха тъй истински приятно! Не мога да се боря и да искам, срещу бурята помела в мене всичко! Седя и като куклите аз искам да имам мисли, чувства и сърце едничко! А вместо мен е празната обвивка и по кукленски една усмивка! Очите - празни, мислите - решетка, а ръцете на конци с обшивка... Дори и теб те няма... знам! Със нея ходиш някъде усмихнат. По улиците стъпваш пак така, както когато бяхме двама близки. По улиците тъй познати, в града запомнил сълзите и мечтите ни! В града, където никога не ме позна, а аз обичах те тъй искренно и скрито! Не мога да забравя този град, прегърнал в себе си приятелите верни. Запазил спомена за нас и чакащ ме да се завърна...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.