Пристъпвам бавно в цветната градина,
красиви са уханните цветя.
Съзирам роза сякаш от коприна
по нея - малки капчици роса.
Навеждам се да я докосна.
Ръка протягам, после изведнъж
отдръпвам се, защото ме убоде.
До нея бяла калия цъфти
самотна, горда, сякаш е царица.
Цветът й царствено искри,
над нея пее малка птица.
Поглеждам в свитите листа ...