Пристъпвам бавно в цветната градина,
красиви са уханните цветя.
Съзирам роза сякаш от коприна
по нея - малки капчици роса.
Навеждам се да я докосна.
Ръка протягам, после изведнъж
отдръпвам се, защото ме убоде.
До нея бяла калия цъфти
самотна, горда, сякаш е царица.
Цветът й царствено искри,
над нея пее малка птица.
Поглеждам в свитите листа
и виждам синя теменуга.
Защо се крие? Тя не е сама,
до нея има друга теменуга.
Един наперен карамфил
се извисява да го забележа.
Красив е. В себе си е скрил
гордост, сила и надежда.
Сред таз' омайна красота
в миг тъмен облак приближава.
Започва буря - дъжд и град.
Секунда трае. Но унищожава
градината и моите мечти.
Цветята валят се в калта умрели,
 прекършени, без своя цвят.
И аз съм цвете. Аз съм далия.
Във тази буря оцелях...
Но казвам сбогом!
Ще отида
там, дето винаги цъфтят цветя!