Отваряща се почвата под вечността,
повличаща сьс себе си и младостта,
попиваща забравата сьс старостта,
извираща от вечността е Мьдростта.
А пьтища от спомени, легенди,
потьнали в прах и мрьсотия,
помитаща без милост и без време,
се кьпят в своята стихия.
Преплитащи се няколко сьдби,
прескочили през времето и вечността,
пречистени от вярата в любовта,
се срещнали направо с Мьдростта. ...