По светли улици вървя,

а тъмнина обсебва душата!

Фалшиви усмивки на мрачни лица

крият болката от тази  шумна  самота!

Много лъжи – малко истина,

крият се из градския простор...

Много любов, ала малко истинска,

кара днес да вехне всеки опит за живот!

Градът е шумен, но навява ми тъга...

Мечти увяхват тихо, падат есенни листа.

Машинално дни отминават под сивкава мъгла

и карат ме да гасна бавно, да гасна в градска самота!

Боли ме от стаените сълзи...

От тежък стон на болка скрита!

Този град така ме нарани,

покрит от тъмнина, под която всяка нощ заспива!

Градът остави ме сиротен...

О, участ моя тежка, мрачна!

От любовта остана само спомен,

за който всяка вечер тихо плача...

©