6 nov 2010, 20:19

Градски болки... 

  Poesía
724 0 0
По светли улици вървя,
а тъмнина обсебва душата!
Фалшиви усмивки на мрачни лица
крият болката от тази шумна самота!
Много лъжи – малко истина,
крият се из градския простор...
Много любов, ала малко истинска,
кара днес да вехне всеки опит за живот!
Градът е шумен, но навява ми тъга...
Мечти увяхват тихо, падат есенни листа.
Машинално дни отминават под сивкава мъгла
и карат ме да гасна бавно, да гасна в градска самота! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Иванов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??