Градът е пълен с болни хора –
силуети от отровен прах,
и не ще се изненадам, ако някак
вървиш незрима между тях.
Улиците – в мрачни краски –
обхождам като всеки ден
и мисля си, че твойто място
не е в тоя свят съвсем.
Градът е пълен със сломени,
погълнати от своя крах,
и може би е най-добре за мене,
че не те съзирам между тях.