Не стоплих твоя ден забързан с ласка,
а ти пестеше всяка топла дума.
Събрала снеговете на Аляска,
все чаках като огън в мен да лумнеш.
До сиво пепелище да изтлея,
та после като Феникс да възкръсна.
Готов да бъда бях дори злодея,
на части дето ще нареже кръста.
Уви. Часовникът немилостиво,
трохите щастие кълвеше хищно
и никнеше в очите ми коприва -
прозрачна сянка на самото нищо. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up