Не стоплих твоя ден забързан с ласка,
а ти пестеше всяка топла дума.
Събрала снеговете на Аляска,
все чаках като огън в мен да лумнеш.
До сиво пепелище да изтлея,
та после като Феникс да възкръсна.
Готов да бъда бях дори злодея,
на части дето ще нареже кръста.
Уви. Часовникът немилостиво,
трохите щастие кълвеше хищно
и никнеше в очите ми коприва -
прозрачна сянка на самото нищо. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация