Бяла бяла тъга.
И чаршафът от нея тъкан е
с тънка нишка,
блестяща в нощта,
като косъм на вещица.
Рано
под лъчите на новия ден
розовее,
денят я изпира.
Черна черна следа от коса
на чаршафа до мене
си почива.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up