Apr 13, 2011, 8:27 PM

Гранично 

  Poetry
491 0 3

Сякаш пусто е всяко дихание,

но разстила се в него зората.

Аз откраднах си миг съзерцание,

но намерих се пак на земята.


Обещания днес не се спазват.

Егоизмът е вечна религия.

Но все още фалшиво се дават

и така всички свършваме в тинята.


Думите се изричат безплодно.

A приятелят... вятър го вее!

Все когато ти трябва, неволно,

просто тъй - няма повече време...


А тишината е адски лютива.

И гнои тя, когато я стиснеш.

ИДЕАЛИСТЕ, СВЕТЪТ С ТЕБ УМИРА!


През сълзи... няма как да политнем.

© Цвет All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??