Сякаш пусто е всяко дихание,
но разстила се в него зората.
Аз откраднах си миг съзерцание,
но намерих се пак на земята.
Обещания днес не се спазват.
Егоизмът е вечна религия.
Но все още фалшиво се дават
и така всички свършваме в тинята.
Думите се изричат безплодно.
A приятелят... вятър го вее!
Все когато ти трябва, неволно,
просто тъй - няма повече време...
А тишината е адски лютива.
И гнои тя, когато я стиснеш.
ИДЕАЛИСТЕ, СВЕТЪТ С ТЕБ УМИРА!
През сълзи... няма как да политнем.
© Цвет Всички права запазени