Кои сте вие, бледни нощни сенки,
та сърцето ми да съдите?!
Живеещи с догмите си жалки,
любовта изгаряли на кладите
и разпъвали на дървен кръст?!
Живейте в смешните си граници,
със слънца в сърцата ви не греещи!
Щастието не открили, вечни просяци,
песента на птиците не чуващи!
Душите ви са само тленна пръст!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up