Кои сте вие, бледни нощни сенки,
та сърцето ми да съдите?!
Живеещи с догмите си жалки,
любовта изгаряли на кладите
и разпъвали на дървен кръст?!
Живейте в смешните си граници,
със слънца в сърцата ви не греещи!
Щастието не открили, вечни просяци,
песента на птиците не чуващи!
Душите ви са само тленна пръст!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация