Шамари времето ми удря без пощада,
крещи в ушите ми за грях...
завързана на вечната си клада,
морета от сълзи пролях...
От теб обаче пак не се отказвам,
убива болката, душата ми реве...
Със сетни сили пропастта пролазвам,
в отвъдното ме любовта зове...
Дори и да умра, нали свободна
душата ми към теб ще полети -
тогава с тебе ще съм сродна
без брак, без грях и без лъжи... ...