Грешна ли съм?

14 авг. 2011 г., 11:42

Поэзия » Любовная

668 0 3

Шамари времето ми удря без пощада,

крещи в ушите ми за грях...

завързана на вечната си клада,

морета от сълзи пролях...

От теб обаче пак не се отказвам,

убива болката, душата ми реве...

Със сетни сили пропастта пролазвам,

в отвъдното ме любовта зове...

Дори и да умра, нали свободна

душата ми към теб ще полети -

тогава с тебе ще съм сродна

без брак, без грях и без лъжи...

И нека никой не ме заклеймява,

недейте грешница да ме зовете,

че ударите любовта ми отстоява,

а вие собствената чест си запазете.

Кажете, ако грях е любовта,

обичам силно и не съм светица,

без нея свършва се за мен света -

е, бихте ли ми казали - мръсница ?

Хвърлете камъка по мен сега,

защото - мислите - съм нечестива...

... той... бързо стапя се снегът...

охулена, но нека съм щастлива...