Защо не искам да те забравя,

защо не мога това да направя?

Себе си повличам в грях -

постоянно живея в страх -

дали Бог ще ми прости

всичките мои лъжи.

Заради теб станах грешница,

станах твоя любовница.

В грях ме повлече

и на дъното на ада ти ме завлече.

Ще плащам за тези грехове

пред всички висши богове.

Радостта с теб е красива

и на убийство е равносилна.

С теб всеки един миг

на душата е отчаян вик.

Всяка минута наслада

е крачка по стълбата към ада.

На изкушението се отдадох -

душата на дявола продадох.

Не знам дали ще ми прости Бог,

очаквам неговия справедлив урок.

От теб да се откажа не мога -

за мене си като чаша с отрова,

от която да пия продължавам

и болките пробождащи заслужавам.

Да се откажа от тебе сили нямам,

няма те, когато вечер страдам.

В мрежите си дяволът ме е оплел

и да страдам по теб ме е заклел.

Стигнах вече края -

далече съм аз от рая.

Последствията ще понасям,

щом лекомислено с живота се отнасям!