Защо не искам да те забравя,
защо не мога това да направя?
Себе си повличам в грях -
постоянно живея в страх -
дали Бог ще ми прости
всичките мои лъжи.
Заради теб станах грешница,
станах твоя любовница.
В грях ме повлече
и на дъното на ада ти ме завлече.
Ще плащам за тези грехове
пред всички висши богове.
Радостта с теб е красива
и на убийство е равносилна.
С теб всеки един миг
на душата е отчаян вик.
Всяка минута наслада
е крачка по стълбата към ада.
На изкушението се отдадох -
душата на дявола продадох.
Не знам дали ще ми прости Бог,
очаквам неговия справедлив урок.
От теб да се откажа не мога -
за мене си като чаша с отрова,
от която да пия продължавам
и болките пробождащи заслужавам.
Да се откажа от тебе сили нямам,
няма те, когато вечер страдам.
В мрежите си дяволът ме е оплел
и да страдам по теб ме е заклел.
Стигнах вече края -
далече съм аз от рая.
Последствията ще понасям,
щом лекомислено с живота се отнасям!
© Лиляна Иванова Всички права запазени