Aug 27, 2006, 10:29 PM

Грешница 

  Poetry
923 1 1
Душата ми - птица самотна
броди мрачна в пустощта,
в сянката тъй тихо плаче
и горещо целува прахта.
Окаляна, мръсна и грозна
зловещо викаща с глас,
душата съперница стана
на моето собствено "аз".
И пада и става душата смирена
в агония дишаше, в страх,
грехът й вековен и тежък
не покри го дори сивия прах.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антоанета Тонева All rights reserved.

Random works
: ??:??