27 авг. 2006 г., 22:29
Грешница
816
1
1
Душата ми - птица самотна
броди мрачна в пустощта,
в сянката тъй тихо плаче
и горещо целува прахта.
Окаляна, мръсна и грозна
зловещо викаща с глас,
душата съперница стана
на моето собствено "аз".
И пада и става душата смирена
в агония дишаше, в страх,
грехът й вековен и тежък
не покри го дори сивия прах.
броди мрачна в пустощта,
в сянката тъй тихо плаче
и горещо целува прахта.
Окаляна, мръсна и грозна
зловещо викаща с глас,
душата съперница стана
на моето собствено "аз".
И пада и става душата смирена
в агония дишаше, в страх,
грехът й вековен и тежък
не покри го дори сивия прах.
© Антоанета Тонева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
отърси я вече от греха.
Прошка дай и,тя смирена
чака в сивотата на праха.
Поздрав и усмивка.