Ден подир ден аз бродя
и сред смъртните си братя все горя.
Сълзите ми пълни са с отрова,
и в писъците си се аз топя.
Никой никога ме не вижда,
никой не протяга ми ръка.
защото зла прокоба беше хвърлена над мен,
вечна да съм, но винаги сама.
И през прозорци често гледам и се чудя
защо пък точно под крило на дявол
трябваше да се родя.
Та той да ме осъди да не мога да копнея ...