(с една любов погребваме мъничко от себе си)
Нима е лесно победен да се признаеш,
пред спомени глава да преклониш
и гроб за любовта си сам да изкопаеш,
а всъщност в него себе си да погребеш...
Да носиш всеки ден цветя и да ридаеш,
с надежда скрита в утрешния ден,
че може би, отново ще живееш,
забравил, че сега си победен...
Нима е лесно раните да шиеш
с конци от вяра, с безброй сълзи,
а вечер в тъмнината да признаеш, ...