Гроб За Любовта

1.05.2008 г., 6:41 ч.

Поезия » Любовна

977 0 4

(с една любов погребваме мъничко от себе си)

Нима е лесно победен да се признаеш,
пред спомени глава да преклониш
и гроб за любовта си сам да изкопаеш,
а всъщност в него себе си да погребеш...

Да носиш всеки ден цветя и да ридаеш,
с надежда скрита в утрешния ден,
че може би, отново ще живееш,
забравил, че сега си победен...

Нима е лесно раните да шиеш
с конци от вяра, с безброй сълзи,
а вечер в тъмнината да признаеш,
дълбоко в себе си, че много те боли...

Нима е лесно победен да се признаеш,
за гроба свой могила да строиш,
с ръцете си и образ да изваеш,
а вместо паметник - сам ти да се вградиш...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

liubomira97 (Любомира Герова)

2010-11-09T16:59:26+02:00

Много силно и истинско стихотворение! Браво!!
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

2010-07-31T10:57:15+03:00
Kataneca (Русин Катански)

2008-05-03T00:55:55+03:00

Не е лесно сам да се вградиш вместо паметник! С една изгубена любов (както пееше навремето Адамо), погребваме нещо от себе си, но...горе главата! Животът продължава!
aLmA_mUeRtA (Ив)

2008-05-01T16:32:52+03:00

Браво! Поздрав!