ГРОБИЩЕ ЗА ЕДНА ЛЮБОВ
Как черно кървеше! Безумно събирах
със трескави длани дъха ти.
Угасваше бавно. Аз бързо разбирах -
цял космос разкъсва плътта ти.
Сама си те носих. По пътя нататък.
Простенваше само сандъкът.
Зарових целувки, парченца, остатък
от шеметна лудост и огнена мъка.
И няма да сложа ни кръст, нито цвете,
и помен за спомен отказвам да правя.
Еднички ще знаят за теб ветровете, ...