26.10.2014 г., 9:16 ч.

Гробище за една любов 

  Поезия » Друга
591 0 11


ГРОБИЩЕ ЗА ЕДНА ЛЮБОВ

 

Как черно кървеше! Безумно събирах

със трескави длани дъха ти.

Угасваше бавно. Аз бързо разбирах - 

цял космос разкъсва плътта ти.

 

Сама си те носих. По пътя нататък.

Простенваше само сандъкът.

Зарових целувки, парченца, остатък

от шеметна лудост и огнена мъка.

 

И няма да сложа ни кръст, нито цвете,

и помен за спомен отказвам да правя.

Еднички ще знаят за теб ветровете, 

а те ме прегръщат и бавно изправят...




© Мария Ризова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??