Тъмна вечер, черна пелена.
Единствен полъх прониза моята душа.
На лицето ми - изписана тъгата,
болката и мъката - от хората, Луната.
Студено, пусто, тихо е в стаята.
Ни светъл помен, ни угаснал плам.
В скреж сковано е сърцето
и чувствата си тръгнали от там.
Мрак и вятър, шир из пустошта -
зловеща и безчувствена,
един живец-искрица,
но духна вятър - затри я в пепелта. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up