Тъмна вечер, черна пелена.

Единствен полъх прониза моята душа.

На лицето ми - изписана тъгата,

болката и мъката - от хората, Луната.

Студено, пусто, тихо е в стаята.

Ни светъл помен, ни угаснал плам.

В скреж сковано е сърцето

и чувствата си тръгнали от там.

Мрак и вятър, шир из пустошта -

зловеща и безчувствена,

един живец-искрица,

но духна вятър - затри я в пепелта.

Скръб и плач, и нещо друго.

Заключена във времето лъжа.

А тишината - скрита във ръката,

угасва с нея и свещта.

14.07.2011