Sep 5, 2008, 6:52 PM

Гробница 

  Poetry » Landscape
728 0 10
Есента бавно и полека се сбогува с цветовете
и ни донася тъга, погребваща под листата усмивките ни!
Тихи стъпки по каменните тежки стъпала.
Тихи стъпки, прекрачващи желязната ограда.
Прекрачва ги старица с прошарена коса,
подпряна на бастунче във своята тревога.
И очите едвам се мержелеят,
под черната забрадка наметната встрани.
Далечни облаци във тихото небе се реят,
менящи цвета на дневните лъчи.
Но той е само в нюанс на сиво,
не ще си види за дълго светлина. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Стоянов All rights reserved.

Random works
: ??:??