5 сент. 2008 г., 18:52
Есента бавно и полека се сбогува с цветовете
и ни донася тъга, погребваща под листата усмивките ни!
Тихи стъпки по каменните тежки стъпала.
Тихи стъпки, прекрачващи желязната ограда.
Прекрачва ги старица с прошарена коса,
подпряна на бастунче във своята тревога.
И очите едвам се мержелеят,
под черната забрадка наметната встрани.
Далечни облаци във тихото небе се реят,
менящи цвета на дневните лъчи.
Но той е само в нюанс на сиво,
не ще си види за дълго светлина. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация